ГРАДСКИТЕ ЗАЛЕЗИ

 

 Когато накрая, след морния ден, се прибираш,

 когато повдигнеш очи, с изненада разбираш,

 че там, между двете стени от желязо, бетон,

 врати и прозорци, антени, стъкло и неон,

 във процепа тесен между извисените сгради

 все пак съществува небе с цветовете на клади, 

 запалени ярко на залез, в последния час,

 но сякаш отдавна изцяло наченати в нас,

 или пък владетел всемирен нарочно ги пали

 с надежда да стопли за малко очите изтляли,

 и още – простори безкрайни и чудни на вид,

 с приоблачни форми със смисъл фантазен и скрит,

 а горе опъната диря, почти над главата,

 оставена в полет на птица метална следата.

 Когато те вятър вечерник с прохлада допре,

 не питаш дори откъде ли внезапно се взе.

 Със него политаш към тези далечни предели

 и толкова лесно към светлите дни отлетели,

 и няма условие тук – да затвориш очи -

 отсреща чудовище сиво, бетонно, стърчи,

 банална частица от градски пейзаж с катакомби,

 а ти го не виждаш и гледаш с очите на зомби,

 вървиш по зелени поляни с ухайни цветя,

 ни звук не отеква от стъпки по росна трева

 и всякоя мисъл човешка е бодра и свежа,

 и само се чува на пулса задъхан туптежа.

 Наоколо борове раснат и свежа ела,

 душата ти вдишва от въздуха горска смола

 и с повея само разклатени клони в гората

 нашепват, че тука е райският кът на земята

 безкрайно различен от нашия тукашен свят,

 тъй както различни са двамата – здрав и сакат.

 Разперваш ръце и посрещаш разхлада от капки

 и крачиш така, на дъгата под цветните шапки,

 с издути гърди и прилепнала риза по теб,

 какво че си мокър – за дребното вече си слеп,

 пречистен и вярващ, че тази съдба монотонна

 все пак и за тебе ще бъде сега благосклонна.

 

 А в къщи се чудят и питат в дъжда ли си бил,

 защо със чадъра не си се покрил.

 Но как да покажеш видяните днешни пейзажи,

 макар да си мокър, ти вярваш в такива миражи.

 

                     художник Калин Николов

Често изживявам описаната от теб словесно-емоционална картина, а талантът ти да я изразиш толкова добре, много ме радва.
Бъди жив и здрав!

Благодаря за оценката!
И се радвам, че не съм сам,
че и други ходят под дъжда без чадър.
Поздрави!

Честита Първа пролет! Пожелавам нови свежи изживявания "с цветовете на клади", младежки дух и бодри вдъхновения!
Чудесни стихове! Отдавна не бях срещала подобен изказ, мащабност, енергия и чисти усещания! Поздравления, blogvayvof!

Поздрав donchevav!
Пожелавам пролет във душата!
... и с цветовете на дъгата
вдъхновено да те води
към поетични небосводи.
Вай Воф