И тази година, тъй както в предишни,

   на същото място оставяш букет.

   Разбира се думите там са излишни,

   каквото да кажеш не чуваш ответ.

   А после присядаш с приятели стари

   на чаша в кварталното ваше кръчме,

   с очи преминаваш по всички другари,

   додето във празното погледът спре.

   На мястото негово никой не сяда

   и чаша за него самотно стои,

   Дали пък не смята, че ние сме в ада,

   затуй отминава и гледа встрани.

   Макар да го чакате тука напразно,

   че той си замина и вече отвъд е,

   ще пазите мястото винаги празно

   и чашата пълна със вино ще бъде.

  Пък знаеш ли... може би...гарда не сдавай.

  Ще дойде последен, тъй както преди,

  ще кимне учтиво с глава: - Извинявай,

  и горе проблеми, там друг се вреди.


  
        художник Калин Николов