ОБИКНОВЕНА  ИСТОРИЯ

По някаква своя, случайна причина,неважна,
изгубил представа за време и с вяра миражна,
във всеки момент да откриеш ей тук, или там,
забравена вещ, неизползвана цяла година,
макар да е ценна, донесена чак от чужбина,
тършуваш и ровиш без ясна представа къде,
преди, за последно, видял си - в кое чекмедже.

И както често става
утъпканото ежедневие не предвещава,
че нещо с тебе ще се случи,
което никой друг не трябва да научи,
защото то е
единствено и само твое.
В живота логиката често не е здрава,
и имаш цел, и търсиш, ала друго нещо става-
и ето, намерена на дъното, в една кутия,
поизбелялата тетрадка е малка дреболия,
до нея снимка черно-бяла
и като тебе малко остаряла.
И страница по страница - оставаш сам,
и едновременно си тук, и едновременно си там.
Едно обръщане назад,където
летял си от възторзи до небето
с мечти и вдъхновение, което
те караше да бродиш бос в полето,
да слушаш песнопойците щурци
и да съзираш странни, приказни дворци
в догарящите въглени във мрака,
а денем, възхитен, на чайките да слушаш кряка,
и да не мислиш в утрешния ден какво те чака.
Приятелите, всички, са на черно-бяло фото,
а на гърба изписано познато мото:
,,Един за всички, единствен си, когато си от нас"",
а отдолу е добавено - ,,от еди-койси клас "".
И назоваваш всекого (дори на глас).
Незнам това какво показва,
но чак когато с всеки поприказва,
разбираш, че си сам.
Седиш на стаята в средата
сред разпилени вещи дори и по кревата,
навън се е смрачило,
то, слънцето, отдавна се е скрило.
Часовникът безмълвен на стената,
не си го чул поне веднъж да кука,
махалото не маха
и може би във него е вината,
че ти не беше тука,
че минали години те отвяха.
И с чехъла в ръка замахваш и ръмжиш -
,, Защо мълчиш?
Проклетата антика! Туй е срам!
Аз още утре теб ще те продам.
Защо не спря тогава?
Аз щях да си остана млад.
Сега какво да правя.
И как да върна времето назад.

Но-о-о...
тъй както казваше от снимката приятел,
вреди да си голям мечтател.
In vino veritas!
Не е ли по-добре
да си налея чаша Шардоне?""