САМОУБИЙСТВОТО НА ХРИСТОС

От камък и тръни, след време руини

от две по хиляда световни години,

все още го има върхът на Голгота,

на много надежди начало и кота

на новата вяра в човешкия род,

че няма да вкусва отровния плод

на завист, измяна, на подлост, омраза,

което тогава и Него наказа.

Дори неизбежно да беше обречен

да сочи и води по пътя далечен,

през бъдни години до днешния век,

нещастния, беден, безволев човек,

не трябваше пример в смъртта да му дава.

След нея и днеска наяве остава

една саможертва и... този въпрос –

какво е поискал да стори Христос?

Преди да приеме на кръста вината,

могъл е порядък да сложи в нещата

с молба към отеца си. Би се запазил,

но може би мигом би се намразил.

Погубил се жив и оставил ги живи

живелите с него душици фалшиви,

да молят за прошка и милост последна.

Почти невъзможно с душата нередна

така да се случи, та своята грешка

признае за слабост и същност човешка.

Изглеждат подобните мисли нелепи –

човеците-зомби са зрящи, но слепи.

Послание няма и няма цена

животът отдаден за чужда вина,

че всеки виновен човек-причинител

нуждае се вечно от своя Спасител,

но не като символ, изгрял на Голгота,

а истински жив и влюбен в живота.