НЕ МОЖЕ
Българин един, един велик човек,
живял отдавна, в по-миналия век,
живота за народа си раздаде,
а той за благодарност го предаде.
Преди това за жалост да се случи,
той неговия дух и нрав изучи,
но истината тайнствено покри
и след ,,Народе???‘‘
въпросителни постави три.
В началото сега бе див ентусиазъм,
след тежкия фатален спазъм
на безнадеждно сбъркания път.
Макар да гледаше светът
на нас със периферно зрение,
едва ли не със снизхождение
на нас удавниците даде сламка
и тоз народ, потънал в дрямка,
на свободата подарена се усмихна,
избухна във екстаз и пак притихна.
И както вазата кристална, подарена,
стои самотна и смутена
сред стари мебели на стара къща,
така и нашенецът поглед все обръща
към миналото, от което бяга,
а в настоящето, което му приляга,
себе си не може да намери,
като зомбиран тежко от химери.
Не може към вратите райски
по пътища различни да вървим,
ту ляв, ту десен, после царски
и колко пътя още да сменим.
И след годините, Василе, днеска,
народът своя преход пак оплеска
и ако ти при нас да дойдеш можеш
колко въпросителни сега ще сложиш?
Да си жив и здрав!
Да си жив и здрав!
Благодаря. Аз наистина се вслушвам и проучвам читателския интерес.
Може би се харесват изразените мисли и изразената теза. Но ако се пише
в проза или се издигат лозунги може би е по-лесно. А в поетична форма
е много по-трудно, изискванията са други.
Поздрави.