Разлиствам страниците в битието,

които Бог написал е за мен

и все не разпознавам, туй което

разказал е за следващия ден. 

Вървя в сюжетни стъпки с изненади,

заложени без край, защо не знам –

минава винаги денят във свади,

макар в делата свои да съм прям.

По стълбата нагоре се катеря,

по нейните житейски стъпала,

а хубаво било би да намеря

мечтата си, да литна с две крила.

Че стъпалата са едни и същи,

но на изкачване са повече на брой,

отколкото кога човек се връща

по тях със гордост и изправен бой.

И продължавам...и не ме е грижа,

дори да падна в някой влажен слог,

и за последно пръсти ще раздвижа,