И както във влака забързан, унесен,

потраквайки в такта на всеки вагон,

в прозореца странно светът е пренесен

и смесен по нечий, неясен закон,

по който възможно, но сложно преливат

съдби и пейзажи от някакъв град,

и пак се явяват, и после загиват,

но все ни оставят в нашия свят,

така и любовната страст ни въздига

до онзи желан, илюзорен екстаз,

за който си мислим, че Бог ни намига

и ний сме щастливи и той е със нас,

а после, когато пожарът отмине

от липса на пламък и стане на жар,

не искаме никога той да загине

и носим го винаги този товар,

на същата тази житейска реалност,

която ни среща с любов и бруталност.