Картината е вечно жива,

а е тихо като на статив.

Реката влачи се ленива

и няма тук прибой пенлив,

ни някаква вълна случайна,

която на брега да спре,

и слънцето е в точка крайна,

и вече хоризонта ще опре.

Рибар унесен още чака,

с надежда в белия конец,

дали преди да падне мрака

ще хване някой сом самец,

такъв, че по-щастлив от тото

да е спечелил той ще е,

че с него ще е той на фото,

не ще е вече кой да е.

Затуй е тука до последно –

в борба със битието ньедно.

Все пак...

На сухо няма да остане

вода щом гази със нозе.

Дори и дребосък да хване

за бирата ще е мезе.