НАЙ-ДЪЛГАТА  УЛИЦА

 

На главната улица вечно е сбрано

едно разнолико, бъбриво море.

по нея и в делник и в празник отрано

нагоре надолу народът снове.

 

Едва ли да има надлъж километър,

от Дунав направо до другия край,

но тръгнеш ли, още на първия метър

приятел те среща и казва - ,,Познай

 

с кого съм си бъбрил до вчера на чашка?

Ти помниш ли, онзи, мъника Иван?

Издигнал се вече, с обноски те шашка,

но инак не случил, щом зет е заврян.‘‘

 

 А няколко крачки нататък, отсреща,

 клюкетка, известна на целия град,

 по всички интимни въпроси е веща

 и първа предсказва любовен обрат.

 

 Бъбривата улица винаги знае

 какво се е случило в родния град,

 дори биография-мит ще извае

 на всеки новак – пришълец непознат.

 

 По обед едва ще достигнеш площада,

 насреща се връщат жени от пазар,

 от тях ще научиш как лева пропада

 и вече животът е тежък самар.

 

А после в раздумка с един патриот,

надъхан изцяло от дневната преса,

 усещаш как ставаш и ти идиот,

 разбрал, че честта е сменил с интереса.

 

 Разбираш го този, човечец от вчера,

 защо е настроен за смела борба.

 Дотука е вярвал в измамна химера,

 а днеска е шило неспящо в торба.

 

 По работа своя си тръгнал, но ето,

 от близък прозорец в познатия час

 долита сигнал новинарски, което

 довежда сега ,, По света и у нас‘‘.

 

 Разходка по улица важна е трудна,

 във смисъл – безкрайно по време е мудна.

 Дори в понеделник да тръгнеш от кея

 във петък се връщаш в дома си по нея,

 

 уви, с новини остарели, защото

 в живота не спира за миг колелото.    

Градовете по р. Дунав са хубави, blogvayvof, само комарите са много. Миналия месец ходих във Видин, Козлодуй и Арчар, а през следващия евентуално в Силистра и Сребърна.
Поздрави!

Улица, река, море - все верни асоциации за времето, което не спира!
Усещам хиперболата в края на творбата като Закон за всемирното движение в пространството и времето, нещо като Четвърти закон на Нютон:)))
Много ми харесаха и мелодичният стих, и умението да превръщаш във всеобхватна метафора всяка битийна конкретика!
Поздрави, Вай Воф!

Щом сте ходили във Видин и Козлодуй, би трябвало да сте
минали и през гр. Лом. Дунавските мотиви са писани за него.
Поздрав!

Трудното е във всяка битийна конкретика да се открива великото и
божественото, които се проявяват във всеки факт от живота.
Поздрав!

През Лом съм минавал транзитно два пъти, а само един съм спирал из центъра, но преди много години. Не го помня.

Не ме бива по коментарите, но с две думи: - Хареса ми!
Поздрав!
Литатру