ЗАВРЪЩАНЕ

 

Отвъд планината и още нататък,

където достига, задъхан от път,

на спомена сетния бледен остатък,

там вижте, започва и свършва светът.

 

Все още стърчи на отсрещната къща

коминът с гнездото на щърка чудат.

Той всяка година от юг се завръща

и вечно разказва за южния свят.

 

И Дунав все тъй се провлачва размътен.

И все му не стига куража поне

за ласкави думи и поздрав попътен

минавайки тука за миг да поспре...

 

Да види на пристана стари другари,

провесили в немощ работни стрели,

да чуе, че има все още рибари

и мрежи опънати както преди.

 

Там още витае духът на Пишурка

и Цеко войвода стои вкаменен,

тъй всеки пристигнал веднага се гмурка

в желан и предчувстван лирически ден.

                                                                                   
 

Сякаш преживяно /почти/ от мен.
Пожелавам ти истински лиричен ден!

Стихотворението е за моя роден град.
Малко носталгия.

"Отвъд планината и още нататък,

където достига, задъхан от път,

на спомена сетния бледен остатък,

там вижте, започва и свършва светът."