Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06 23:19 - ТЯ
Автор: blogvayvof Категория: Поезия   
Прочетен: 102 Коментари: 0 Гласове:
7



 



               

Т Я

 

Истинското сутрешно кафе

преди въпроса – накъде? –

дори изглежда сладко.

Ония дни щастливи,

като самотни щрихи, пестеливи,

се мяркат в паметта й рядко.

Когато тях потърси за опора,

стаите на миналото бяха празни.

Дори и споменът, прегърбен от умора,

истински сега я дразни.

Защо на нея тъй се случи

та само удари от всякъде получи?

Последната цигара нервно е поредна,

макар да бе предвидена последна,

но ето, че кафето

наместо дъното да стига,

все повече и повече издига

кафяво-черно тяло

и вече би преляло,

ако очите

не спрат потока на сълзите.

А беше ... беше време ...

         

Това ли солено, сълзливо кафе

помага и казва какво е добре?

Дали да не включи случайна програма?

Да купи билет, привидно, за двама?

Пътуване с цветни пейзажи?

И сънища волни, с нови миражи?

В тъгата сърцето деня си заключва,

отвътре потайно за Него се бори,

а отговор няма и както се случва

не знае вратата кога да отвори.

 

И често повтаря – до тука,

дори да се върне и Той да почука.




Гласувай:
7
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blogvayvof
Категория: Поезия
Прочетен: 42059
Постинги: 63
Коментари: 140
Гласове: 937
Архив