Запалена свещ пред олтара догаря смирено

и сгрява, и топли душата във зли студове.  

Светът се задъхва и влачи крака уморено,

и носи все още духът на безброй векове.

Човекът със воля е стигнал до тука, до днеска,

но без да се пита достига ли сетния край,

а само с усещане просто за мъничка фрезка

във нашия  вечен, наречен обречен безкрай. 

И влакът потегля отново към следваща гара,