ЕВОЛЮЦИЯ

 

Какъв е Човекът в своя живот?

Най-напред поглъща

мляко, знания, идеи,

а после с тях се зъби и отвръща

на утвърдени корифеи.

После се сдобива

с тъща,

с къща,

с псевдопозлатени полюлеи.

Ще не ще си ги харесва

и така живей.

 

Как в калта да гази

и от нея чист да се опази.

Как съседа гаден да не мрази.

Как да се издига без да лази.

Все въпроси,

от които

най-коравият човек ще се износи.

 

Дяволът го дразни

с изобилие съблазни,

а от рая – с пости и молитва.

Е, на всекиму е ясно

накъде съзнателно човек залитва.

Двете събуждат енергията за съграждане на живота.

Терминът инволюция се прилага за различни сфери. В биологичен смисъл
означава отпадане, закърняване, регресия. Инволюцията не е преди, а върви
заедно с еволюцията. При човека и в биологичен и в нравствен аспект
еволюцията и инволюцията са относителни. Зависи кой как тълкува измененията -
за добро или за лошо. Но това са почти научни въпроси. Аз съм доктор на
техническите науки и ми е омръзнало от наука. Сега съм преминал в друга църква.
Да живее поезията... и разбира се сатирата !!!

Тежко и горко на този, който остане само на нея. Ако са задоволени основните физически потребности от храна, вода, подслон, здраве, разбира се, нищо не пречи да отидем и отвъд "съседа" и "полюлея" :)
Иначе нахалост сме дошли на този свят.

Харесва ми как разсъждаваш. Но ние описваме действителността, нали?
Може би познаваш и общуваш с много извисени личности.
Ако аз за всеки нравствено издигнат човек, с когото съм близък, имам
по един пръст на ръката, то тогава си казвам - ами как ще пиша, ами как
ще ям... и заключавам - по-добре само двама, трима приятели,
но качествени.

Има си недостатъци действителността, а ние, колкото и да сме "извисени" /или да си мислим, че сме/, също си имаме своите недостатъци... И често се получават недостатъци на квадрат и куб.
Стремя се аз да бъда такава - доколко е успешно? - и аз не знам. Може би, ако поне за малко успея да се почувствам в хармония със себе си и света, то за малко съм успяла. Трудно е - ние сме динамични системи сами по себе си, заобиколени от други динамични системи - другите, и заедно сме поставени в динамичната система - свят.
В целия този хаос отговаряме само за себе си. Другите къде са по пътя... това е тяхна отговорност.
Ех, качествени приятели се намират трудно... Много трудно. Лично аз съм доволна да имат едно основно качество - почтеност. Ако има и какво да си говоря с тях и да ми е интересно - щастливка съм голяма :)

Да, действителността... четейки твоите разсъждения си припомних една хубава
игра с думите на Кърт Вонегът, който в един разказ казва - Ние сме това, на което
се преструваме, че сме... и добавя - Затова трябва да внимаваме на какви
се преструваме.

Подразбирах само духовната сфера - съотнесено към настоящото амплоа, където инволюцията е слизане в материалното, а еволюцията стъпва в духовното с нейният висш израз поезията, иронично усмихната.

че се преструваме и го правим искрено, не се брои за преструвка :)
Това е истинското, автентентично Аз.