САМОУБИЙСТВОТО НА ХРИСТОС
От камък и тръни, след време руини
от две по хиляда световни години,
все още го има върхът на Голгота,
на много надежди начало и кота
на новата вяра в човешкия род,
че няма да вкусва отровния плод
на завист, измяна, на подлост, омраза,
което тогава и Него наказа.
Дори неизбежно да беше обречен
да сочи и води по пътя далечен,
през бъдни години до днешния век,
нещастния, беден, безволев човек,
не трябваше пример в смъртта да му дава.
След нея и днеска наяве остава
една саможертва и... този въпрос –
какво е поискал да стори Христос?
Преди да приеме на кръста вината,
могъл е порядък да сложи в нещата
с молба към отеца си. Би се запазил,
но може би мигом би се намразил.
Погубил се жив и оставил ги живи
живелите с него душици фалшиви,
да молят за прошка и милост последна.
Почти невъзможно с душата нередна
така да се случи, та своята грешка
признае за слабост и същност човешка.
Изглеждат подобните мисли нелепи –
човеците-зомби са зрящи, но слепи.
Послание няма и няма цена
животът отдаден за чужда вина,
че всеки виновен човек-причинител
нуждае се вечно от своя Спасител,
но не като символ, изгрял на Голгота,
а истински жив и влюбен в живота.
Корабокрушенец или откривател? (или моят...
Христовият кръст и онова, което пропуска...