Д О Н

Личеше, че дълго дотука е бягал,

далече от пошлата вън суетня,

от погледа втренчен, изпитващ и нагъл

на всяка перфидно доволна свиня,

премляскваща бавно последната клюка,

изхвърлила нов и пореден кумир

направо от светския връх на боклука,

внезапно открила, че той е вампир:

далече от стари и нови клишета –

с усмивка да казва:,, Аз мисля за вас‘‘,

а в същото време да трови със Е-та,

натъпкани яко в народен (в кавички) колбас;

далече от вечната двойна природа

на подъл мошеник, но с образ любим -

да иска да бъде човек от народа,

да харчи за пудра и тонове грим.

Сега пред иконата поглед е вперил,

в безпаметен унес, с надежда, че той

спасение тука сега е намерил

и сам е със себе си в нужен покой.

Пристъпва смирено, мълви и изрича

молитвено плахи, смутени слова

и целият негов живот заприлича

на четена книга на глас пред света.

Започнал от нищото, както мнозина,

боец гладиатор на новия свят,

обаче не минала даже година,

спечелил си името Дон Голиат

и разни Давидчета, както им казвал,

покорно пред него превивали гръб,

а който не плащал веднага – наказвал

и вземал за спомен ухо или зъб,

с които с охота усърдно човека

създал за забава една картотека,

та всеки противник да види и знае

какво го очаква, щом тръгне да лае.

Отвъд правилата на норми валидни

и вместо смелчагата дребен Давид,

срещу Голиата хиени перфидни

наскочили вкупом с нескрит апетит.

Най-близките нему безмилостно клали

а него нарочно не пипнали с пръст –

такава присъда за него издали,

най-тежко да страда от тяхната мъст.

И ето това пред иконата свята 

мълвеше страхливо предишния лъв.

И Господ от кръста изслуша словата

за долните страсти, за мерзост и кръв.

И ням и безмълвен на кръста остана,

но аз долових непривична промяна –

на себе си сякаш поставя въпроса:

Кръстовите мъки, уви, за какво са?