Ти беше в градината плевел и трън във петата

на всеки фалшив градинар, надарен в занаята

да души, слухти и донася за всяка една

поникнала мисъл в потънали в грим времена.

Ти беше единствен, когато засвири тромпета

и тъпана с крачка отмерено дръзка, превзета,

повежда оркестъра в ритъм параден напред,

додето отекне и стигне в душите навред,

застанал изправен, изопнат, във поза такава

тъй сякаш войникът заслужена почит отдава,

и с вдигнато чело и поглед във бъдното впит,

все казваше – друг е в живота ни смисъла скрит.

Да пееш във хора хвалебствен не беше научен

и носеше вечно душата си в куфар заключен,

но не със ключалка модерна за вечен затвор,

а просто с инат да не бъдеш покрит със позор.

Ти, наборе, беше човек търпелив и уверен,

че ние със тебе ще видим живота модерен,

напук на системата, дето ни мачка добре

и божийте работи искаше ядно да спре.

И днеска засвири ли духова музика лудо,

ти пак се надяваш да стане желаното чудо,

и шапката сваляш, и търсиш несбъднат обрат,

да срешнеш друг някой подобен събрат.  


           
             художник Калин Николов