Д Ъ Ж Д

 

  Когато отнякъде с нежна прохлада

  посипят се капки, една по една,

  издуваш гърди и поемаш с наслада

  дошлия живителен дъх ведрина.

  Изправяш чело и притваряш клепачи,

  посипани с първите капчици дъжд,

 край тебе притичват от страх минувачи

  дъждът да не рукне така изведнъж,

  че буйни потоци, дошли от небето,

  за миг да удавят в стихиен кошмар

  когото заварят и всичко, което

  стои или щъка на тоз тротоар.

  Да бягат. А ти продължаваш нехаен,

  тъй сякаш не виждаш, не чуваш, нали,

  как всичките капки се сливат в безкраен

  и шлагерен припев, и всъщност – вали.

  Край входове тесни се скупчил народа,

  на сухо да бъде, глава приютил,

  и все коментира как тази природа

  превръща я старата улица в...Нил,

  как хванати тука отново натясно,

  сега ама никак не им е до смях,

  как ти си от мокрите, дето е ясно,

  че вече от дъжд не изпитвали страх.

 

  И никой не знае, че тебе те няма,

  че ти не минаваш оттука сега,

  че този дъждовен пасаж е измама,

  че виждат единствено твойта снага

  и чанта, провиснала вдясно, на рамо,

  където чадърът неползван лежи,

  че туй е илюзия някаква само –

  че твоята мисъл далече кръжи.

 

  Ще мине дъждът, но дали ще измиe,

  там, някъде вътре, каквото се крие.

  
          художник Калин Николов

аплаузее!!

Ако стаено на тайно е чисто останало?

Познато усещане! Вървях си по плажа от Слънчев бряг към Несебър - и заваля. Имах дъждобран, но не го извадих. Вървях под дъжда и скупчените по капанчетата на сухо плажуващи ме гледаха с интерес - сигурно ме съжаляваха. Продължавах да вървя, но сякаш стоях на едно място - навсякъде все същия пясък под краката и потоци вода от небето. Вървях, изгубена в дъждовния потоп и в себе си, после изведнъж светна, слънцето обля всичко с живителна топлина - а аз се оказах пред нашата къща. Бяха минали поне 40 минути, кога и как, нямам представа. Мисля, че втори път разказвам тази случка тук - но и десет пъти да я повторя, няма да наподобя дори малко силата, дълбочината, финеса на постигнатото внушение в тези стихове. Поздравления, Вай Воф!

Благодаря! Сега от описанието разбирам защо пишете хубаво - усещате ,,обикновените'' на вид мигове на живота.