ПОЖАРИ
Отваряш вратата на родната къща
и дириш домашен, забравен уют,
и още от прага с тъга те обгръща
на спомен припламнал душевния смут.
Потъват в килима приглушени стъпки,
запираш дъха си... каква тишина,
но някак привидна, полазват те тръпки,
а няма причина за туй ни една.
Отпиваш приседнал, насреща портрета
те сеща... разбира се – ти си това,
в онази година... как беше... девета –
какъв си наперен, красив... суета.
И цялата стая в едната бутилка
оглежда се ярко, в стъклото блести,
и себе си виждаш, напред се кандилкат
на фигура сянка размити черти.
В игри светлосенки задружно извиват,
увиват и сливат горещи тела,
ту с пламък изгряват, ту мигом загиват,
до жар и до пепел, без край и следа.
Езици огньове полазват пердето,
гори под краката... и всички стени,
отблясъци крясъци галят шишето,
което все още с достойнство стои.
Такива пожари отдавна познава
и знае до болка какво е било –
прегарят победи, успехи и слава,
и помисли златни във светло чело.
Било е, било е... и трудно, и страшно
да тичаш по пътя, да стъпваш по жар,
и днеска си спомняш за минало прашно,
и сякаш си станал почти нестинар.
Пожари отвътре, пожари отвън,
дали е наяве – а може би сън?
До дъно, до края е всичко изпито.
Какво се е случило? Пазиш го скрито.художник Калин Николов
В стихотворението не съм аз. С него започвам да представям
един мой цикъл наречен Светове, но не като география,
а различни състояния, различни типажи. Е ... някъде може би
прозира и автора.
Благодаря... и поздрави!