Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02 15:45 - КЪДЕ СИ...
Автор: blogvayvof Категория: Поезия   
Прочетен: 1456 Коментари: 3 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                КЪДЕ  СИ

 

           Кошмарно оплетени в купища жици,

           с каквито е пълен сегашния век,

           все викаме ало... и ало, с душици

           не наши, а сякаш на някой пелтек,

           и пращаме спешно през миг есемеси

           с едничката мисъл – къде си, къде си?

 

           Изгубени в бездна бетонна и сива

           животът минава в банален маршрут,

           където тълпата брутално креслива

           посреща еднакво възход и банкрут,

           и как да не хулиш за всичко прогреса –

           а дните спокойни със тебе къде са?

 

           Да можеше някак, подобно на щраус,

           да скрием във пясъка болна глава,

           додето премине всеобщият хаос –

           дали е възможно да стане това,

           или да намерим отрова за стреса,

           която да спусне защитна завеса.

 

           Но пак ще остане желаното вече,

           където да бъдеш, да не е далече. 


Тагове:   къде си,


Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. lion1234 - ,,Изгубени в бездна бетонна и сива...''
07.02 12:46
Много ярко и трогателно си изразил вероломното ни пропадане в бита, във всекидневието. Обсебени от битовизма, ние не усещаме как ,,животът минава'' покрай нас, как губим връзка с битието като възможност за утвърждаване на нашето ,,какво'' и ,,как''. И тук именно е мястото на поезията, музиката, изкуството, културата като цяло, които се явяват естествената преграда срещу опасната илюзия, наречена ,,прогрес''. Да, технологичният прогрес много улеснява бита ни, но главозамайването по него, както прекрасно си описал, ни осакатява душевно и духовно, лишава ни от вътрешния ни свят, от ценностите, от близките ни, от нашето автентично битие. И истинският лек срещу тази пандемия е връщането ни към изкуството, към нашия вътрешен свят, където да намерим себе си.
цитирай
2. blogvayvof - Поезията, изкуствата са възможни пристанища...
07.02 14:08
lion1234 написа:
Много ярко и трогателно си изразил вероломното ни пропадане в бита, във всекидневието. Обсебени от битовизма, ние не усещаме как ,,животът минава'' покрай нас, как губим връзка с битието като възможност за утвърждаване на нашето ,,какво'' и ,,как''. И тук именно е мястото на поезията, музиката, изкуството, културата като цяло, които се явяват естествената преграда срещу опасната илюзия, наречена ,,прогрес''. Да, технологичният прогрес много улеснява бита ни, но главозамайването по него, както прекрасно си описал, ни осакатява душевно и духовно, лишава ни от вътрешния ни свят, от ценностите, от близките ни, от нашето автентично битие. И истинският лек срещу тази пандемия е връщането ни към изкуството, към нашия вътрешен свят, където да намерим себе си.


Здравейте,
Благодаря за анализа и личното мнение. Съгласен съм с казаното. За мен поезията
е едно убежище и пространство, където да се изразявам. Но искам да добавя, че не
трябва да се затваряме в личните просттранства. Трябва да сме ангажирани с
обществената действителност. Затова преди известно време бях написал:

БЕЗ ПРАВА

Който не гласува,
няма право
след това да критикува.
Който пък гласува
и човекът му не струва,
себе си да псува.

Поздрави
цитирай
3. batogo - !!!:)))
08.02 15:13
Стихът ти "Без права" е точен като изстрел на добър снайперист :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blogvayvof
Категория: Поезия
Прочетен: 37721
Постинги: 56
Коментари: 135
Гласове: 753
Архив