Времето...
времето дори и на инат
не тръгва никога назад.
Само мисълта способна на това е,
сенките от миналото да познае,
да се връща и да рови
в мътилката, която ни отрови
с последния житейски катаклизъм –
прехода към стария добър капитализъм.
На пътя жизнен по средата,
когато всеки със съдбата
бе във деликатно разбирателство,
отвърна рязко тя с предателство.
А времето върви по правило
в единствено възможната посока
и не един и двама е оставило
по пътя им към цел висока.
Едва ли ще смени традиционната нагласа.
И днес не се вълнува,
когато са сменени посоките в компаса,
кой и как ще може да изплува –
от фанатизма на фалирали идеологии,
от нарцисизма и подобни фобии,
от всекидневните борби, несгоди
и общата апатия, която ни споходи,
от многобройните неказани въпроси,
които в съвестта си всеки носи.
А животът казва ясно и на глас –
преходът е труден вътре в нас.
Блян безумен винаги била е свободата,
но останахме си по средата
между нея и една отминала държава,
набедена всекиму и винаги да дава.
И затуй го чакаме Годо с носталгия
и създадохме страната Чалгия –
българският моден, роден резултат.
от кн. ПРЕХОД
31.01.2019 16:32
Хубав ден и успех в творчеството!